Сб, 27 Апр 2024, 19:59
Добре дошли Гость | RSS

Наш Въпрос

Оценете сайта
Всего ответов: 64

Статистика


Онлайн общо: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Форма входа

Поиск

Календар

«  Юли 2009  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
  12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031

Архивни записи

Главна » 2009 » Юли » 18
Файл:Canis lupus laying.jpg



Общи сведения



Анатомията на вълка се отличава по някои белези от тази на домашното куче. Вълкът обикновено има златистожълти очи, по-дълги крака, по-големи лапи, по-изявена челюст, по-дълга муцуна и мозък, който обикновено е с 30% по–голям от този на кучето. Трябва да се спомене и предопашната жлеза от горната страна на опашката, близо до основата, която отсъства при кучетата. И последно, докато лактите на много кучета са насочени настрани, тези на вълците са обърнати навътре към корема им, като почти го докосват. Това им позволява да тичат със скорост до 70 km/h.

Вълците и повечето едри кучета имат една и съща конфигурация на зъбите. Горната челюст има 6 резеца, 2 кучешки зъба, 8 пр ... Прочети повече »
Поставяне: 635 | Дата: 18 Юл 2009 | Рейтинг: 0.0/0 | Комментарии (0)

Файл:Vulpes vulpes laying in snow.jpg



Лисицата (Vulpes vulpes), наричана още и "червена лисица" е най-често срещаният вид лисици. Тя има най-широк ареал от всички сухоземни хищници. Те са най-големият вид в рода Лисици (Vulpes) и обитават Северна Америка и Евразия, както и части от Северна Африка.

През 19 век лисицата е пренесена в Австралия, но резултатите са отрицателни. Смята се, че тя нанася повече щети в сравнение с щетите, причинени от диви котки и зайци.

Лисиците имат положително и отрицателно име сред хората. Лисиците са преносители на болести и бедствие за овчари и фермери, но също така са важни за кожарската индустрия. В съзнанието на българина лисицата е символ на хитрост и лукавост (виж Хитрец (архетип)).

Японската ли ... Прочети повече »
Поставяне: 917 | Дата: 18 Юл 2009 | Рейтинг: 0.0/0 | Комментарии (0)

http://www.zooservis.ru/netcat_files/11_569.jpg



Семейството на хамелеоните обединява 2 – 3 рода и около 80 вида. Разпространени са в Африка, Мадагаскар и прилежащите острови, с изключение на обикновения хамелеон, който обитава много по-голям ареал. Местата на обитаване са твърде разнообразни – тропически гори, савани, влажни високопланински гори, а понякога степи и полупустини.
За отглеждане на хамелеони са подходящи вертикални терариуми с добра вентилация. Задължително трябва да бъдат оборудвани с клонки, по които хамелеоните прекарват по-голямата част от времето. Желателна е декорация с растения. В качеството на грунд може да се използва смес от пръст и пясък.
Поради това, че хамелеоните не могат да пият вода от поилка или паничка, трябва да се опръскват минимум два пъти на ден с хладка вода, която те облизват от растенията и клоните. За целта най-удобно се използва пулверизатор за цветя.
Хам ... Прочети повече »
Поставяне: 1395 | Дата: 18 Юл 2009 | Рейтинг: 0.0/0 | Комментарии (0)







Монашеското папагалче не е особено красиво. Голямо е колкото кос, но е с още по-набито телосложение, а едрата му глава подсилва това впечатление. Дълго е 27—30 см. Човката е светлорозово-кремава. Краката са сиво-кафяви и къси, лицето (под бузите) и челото са сиви. Перата по горната част на гърдите са светлокафеникави със светлосиви по-ръбвания, така че имат донякъде напречен люсповиден рисунък. Долната част на гърдите е светлосива и жълтеникава, без шарки. Коремът, подопашието, горната част на тялото, крилата и опашката са светложълто-зелени. Крайните крилни и опашни пера са синьо-зеленй. С 4 иодвида се среща в няколко страни на Южна Америка (Бразилия, Аржентина, Боливия, Уругвай и Парагвай). През 1974 г. В Германия е отгледана и появила се жълта калита (мутация). В родината си монашеското папагалче поврежда ца-ревичните плантации и портокаловите насаждения.
Не е взискателно към храната, но при отглеждането трябва да се дават и минерални добавки (счукани яй ... Прочети повече »
Поставяне: 823 | Дата: 18 Юл 2009 | Рейтинг: 0.0/0 | Комментарии (0)

http://terraristic.net/images/caresheets/Scolopendra_subspinipes_dehaani.jpg



Виетнамска стоножка

Разпространение на Scolopendra subspinipes dehanni

Въпреки името си, тази внушителна (до 20 см.) стоножка е разпространена в цяла тропическа и субтропическа Азия. Виетнамската стоножка е една от най-разпространените в хобито сколопендри и една от първите във всяка колекция.

За разлика от многоножките, стоножките могат да се отглеждат заедно само в ранна възраст


ТЕРАРИУМ

Стоножките се нуждаят от просторен терариум с голяма площ на дъното. Дължина = два пъти дължината на животното; ширина = дължината на животното; височина = дължината на животното + субстрата (така стоножката няма да достига ръба на терариума). Терариумът трябва да е много добре обезопасен, стоножките са ма ... Прочети повече »
Поставяне: 768 | Дата: 18 Юл 2009 | Рейтинг: 0.0/0 | Комментарии (2)