Всичко за животните

Какво трябва да знаете, преди да решите да имате домашен любимец папагал

danielbonev — Tue, 21 Jul 2009 11:44:15 GMT

Папагалите са отлични домашни любимци, но също така изискват грижи и голяма отговорност за отглеждането им.
Преди да се решите на такава стъпка - да отглеждате папагал вкъщи е необходимо да знаете следното:
Папагалите се нуждаят от ежедневни контакти и внимание от своите стопани, за поддържането на душевният им тонус и за социализиране.
Нормално е за папагалите да бъдат шумни – за тях това е характерно. Понеже в природата те живеят на големи ята и общуват помежду си посредством звуците, които издават. Папагалът ще ви приеме като член на своето ято и поради това ще иска да общува с вас посредством звуци. При залез, папагалите зоват ятото за да се ориентират към кацане за сън. Това са нормални звуци за папагалите и стопаните не бива да се ядосват и да ограничават птиците в такива моменти.
Папагалите трябва да се къпят редовно. Повечето от тях произхождат от дъждовните гори, където са получавали “душ” независимо дали искат или не по около три пъти седмично. От изключителна важност за здравето на техните пера е да се къпят често с чиста вода. Някои от тях предпочитат да се къпят с нас под душа, други предпочитат да бъдат пръскани (с пръскачки за оросяване на цветя например), други обичат в мивката под струя вода от чешмата. Често някои от тях обичат да се къпят във ваничка с вода. Пробвайте всеки от тези методи докато разберете как предпочита да се къпе вашият папагал.
Папагалите не са подходящи любимци за деца. Поради техния изключителен интелект, от тях не стават добри домашни любимци за деца. Папагалите живеят много дълго и изискват ежедневно внимание и контактуване с тяхното “човешко ято”. Едно дете преминава през много различни етапи/промени на стила си на живот (училище, брак, създаване на семейство, преместване и т.н.), което обикновено не благоприятства поддържането на дълготрайна връзка с толкова интелигентно същество като домашен любимец.

111-годишно праисторическо влечуго стана баща

danielbonev — Tue, 21 Jul 2009 11:41:25 GMT

Туатарът Хенри, представител на застрашен от изчезване вид, стана баща за първи път от десетилетия на 111-годишна възраст. След чифтосване с по-младата Милдред през март месец, двойката влечуги създаде една дозина яйца предния месец в музей в Новозеландския Южен остров. Това, което прави 111-годишния Хенри уникален баща, е че той е надживял възрастта на своя вид, която е между 60 и 100 години.
По време на престоя си в музея от 1970г. Хенри никога не е проявявал интерес към секса, докато не му е била направена операция за премахване на раково образувание от гениталиите. Сега той се радва на компанията на няколко женски. Здравите мъжки туатари могат да се чифтосват веднъж в годината и неговите попечители се надяват, че следващия Март може да донесе нови яйца. Женската обаче няма да е Милдред. Женските туатари могат да се чифтосват веднъж на 4 години, което е твърде дълъг период, за да разочароваме Хенри и неговите попечители, които се надяват да запазят този древен застрашен вид.
Туатарите са включени в списъка на застрашените видове от 1895 год. Туатарите са оцелели само на 31 новозеландски острова, но са изчезнали от главните острови на Нова Зеландия. През 2005 год. са пуснати отново на основната територия на Нова Зеландия в резервата Карори.
Името на вида Туатари идва от физическите му характеристики. На езика на Маорите туатара означава „шипове на гърба”. На размери достига до 32 инча и са зеленикаво кафяви на цвят. Имат бодлив гребен на гърба. Притежават също така нареченото теменно око, наивно наречено „трето око” от учените, които още не са установили неговите функции. Този разред се е появил на Земята преди 220 милиона години. Всички негови представители, с изключение на туатара, са измрели преди 65 милиона години.

Тигров саламандър

danielbonev — Tue, 21 Jul 2009 11:39:16 GMT

Тигровите саламандри са поразително красив вид саламандри и често са гледани като домашни любимци. Те могат да доживеят до 25 години, големи са и обикновено могат да бъдат опитомени, въпреки че поради чувствителността на кожата си не трябва да бъдат държани в ръце. Родината на Тигровите Саламандри е Северна Америка, където са разпространени на големи територии и са защитен вид. Основното оцветяване на тигровия саламандър са жълти петна и точки на черен фон, като различните шарки и наситеност на цветовете варира измежду различните подвидове. Саламандрите започват живота си като ларви, като има случаи някои ларви никога да не преминат през метаморфозата към възрастни земноводни. Докато са ларви, саламандрите могат да бъдат поставени в малък аквариум с няколко камъка, между които да се крият. Ларвите трябва да се отглеждат при температури 18-21оС, като трябва да има добра филтрация и аерация на водата. След период от около няколко месеца до година ларвите ще загубят хрилете си и ще изплуват от водата. Тогава ще трябва силно да намалите количеството вода, при която ги гледате и да им предоставите суха почва. Субстратът, с който трябва да се запълни терариума трябва да позволява ровене в него и издълбаване на дупки. Може да използвате саксийна пръст, торф, стърготини от дървесни кори или торфен мъх. Субстратът трябва да е такъв, че да може да бъде поддържан влажен и затова поставянето на дребен чакъл не е подходящо. Трябва да вземете в предвид, че саламандрите имат добър апетит и произвеждат много нечистотии и терариумите им трябва да се почистват редовно. В терариума трябва да се поставят също растения, парчета дървесна кора, камъни и други неща, които могат да се използват за криене. Температурите, които трябва да поддържате са 18-21оС, като не трябва да надвишава 22оС. Друго нещо, което трябва да поставите в терариума е плитка, но голяма чиния с вода. Водата освен за пиене, саламандрите ще използват и за намокряне и киснене, и съответно трябва да се подменя редовно. При почистване на терариума използвайте много гореща вода без почистващи препарати. Саламандрите имат много чувствителна кожа и лесно ще абсорбират химикали през кожата си. Не е необходимо ултравиолетово осветление, но трябва да има таймер на осветлението, което да осигурява цикъл на осветяване от тъмно към светло наподобяващо средата, в която живеят в природата.
Както споменахме вече, саламандрите имат добър апетит и трябва да се внимава да не се прехранват, тъй като ще затлъстеят. Малките ларви се хранят с безгръбначни, като Дафния, морски скариди, насекоми, малки риби и червеи. Възрастните саламандри могат да бъдат хранени с насекоми като щурци, земни червеи, различни видове насекоми, а от време на време дори новородени мишки. Поради размерите и силата на възрастните саламандри те не трябва да се отглеждат заедно с малки индивиди.
Саламандрите не трябва да бъдат хващани с ръце, освен когато е наистина необходимо, тъй като солите и мазнината по кожата ни може да им навреди. Когато наистина това се налага трябва да си измиете добре ръцете със сапун, след което внимателно да ги загребете.
Тигровите саламандри обикновено лесно преодоляват своята срамежливост и стават много отзивчиви, като често отиват до страната на терариума, от която идвате и ще очакват да им дадете храна. Саламандрите са красиви домашни любимци, които ще ви донесат много удовлетворение за грижите, които полагате за тях.

Молинезия

danielbonev — Tue, 21 Jul 2009 08:49:09 GMT

Въпреки голямата разпространеност на молинезиите, те не са най-добрият избор за начинаещия акварист. Това са прекрасни риби, но те не са така здрави и приспособими, както други видове живораждащи риби. За правилното им отглеждане вие трябва да отделите повече внимание на химическите филтри, условията в аквариума, храната и температурата, при която ще ги отглеждате.
Те могат да живеят както в прясна сладка вода, така и в солена вода. Много диви молинезии са открити в морски води. Те са много чувствителни към отделяните нечистотии от другите риби и се нуждаят от по-големи аквариуми с честа смяна на водата. Една двойка молинезии би се чувствала добре и в по-малък 75-80 литров аквариум, но по-големият аквариум е за предпочитане. Освен това ако ще ги отглеждате заедно с други риби, то аквариума трябва да има вместимост поне 190 литра. Въпреки, че живораждащите риби обичат зеленчуковите храни, молинезиите се нуждаят от по-разнообразна храна. По отношение на температурата на водата в аквариума молинезиите ще се чувстват най-добре при температура от около 27о С.
Вие вероятно ще видите и молинезии отглеждани при по-лоши условия, но пък ако видите молинезии, които се отглеждат както трябва то веднага ще забележите голяма разлика. Срамота би било тези красиви риби да бъдат отглеждани в условия на стрес за тях и особено в условия, където има други риби, които биха се чувствали добре в неприятни за молинезиите условия.
Чрез кръстосване на различни видове диви молинезии и внимателна селекция, рибните фермери са създали молинезии в цветова гама, която варира от чисто бяло до катранено черно, от плътно оцветени до такива на шарени точки, от светло оранжеви до тъмно червени.

Болести при хамстерите

danielbonev — Tue, 21 Jul 2009 08:44:26 GMT

Хамстерите са доста устойчиви на заболявания домашни любимци, но са и толкова малки, че травми и заболявания могат много бързо да станат сериозни. Ако забележите някакви признаци на заболяване по хамстера трябва бързо да потърсите помощ от ветеринарен лекар. Признаци за заболяване са загуба на апетит, бездействие, сгушване в ъгъла, настръхнала и рошава козина, кашляне, хрипове, търкане на носа или очите, мокро около опашката му, също така и диария. Опадването на козината може да е симптом на заболяване на кожата или паразити, и също дава основания за посещение на ветеринарен лекар.
Ако вашият хамстер е наранен или болен, дръжте го на топло и го насърчавайте да приема вода и храна (ако е необходимо използвайте капкомер), докато го заведете на лекар.

Заболявания:
Абцеси – това са локални огнища на инфекция, които могат да се образуват от доста незначителни наранявания по кожата. Гной се натрупва под кожата, като понякога се образува доста голяма бучка, която понякога сама се отваря и от нея започва да изтича гной. Абцеси могат да се образуват и от нараняване на устната лигавица от твърда храна. Абцесите изискват ветеринарна помощ за обработката им и лечение с антибиотици.

Респираторни и инфекции – хамстерите могат да получат респираторни инфекции, които да доведат до пневмония. Симптомите са кашляне, секрети от очите и носа, хрипове и затруднено дишане. Случайно кашляне, не е тревожно, но ако е съпроводено с загуба на апетит, отпадналост, хрипове, или затруднено дишане, незабавно потърсете ветеринарен лекар.

Влажна опашка – нарича се също пролиферативен илеит или регионален ентерит. Това е силно заразна болест, като най-често се среща при току що отбитите хамстери. Причината не е установена, но бактерията Campylobacter jejuni е един от причинителите. В някои случаи за причина на болестта се смятат наранявания, промяна в начина на хранене или други промени. Засегнатите хамстери умират много бързо. Симптоми на това заболяване са диария (тя причинява мокрота около опашката), загуба на апетит, настръхнала козина, летаргия. Трябва да се има в предвид, че не всички хамстери с диария имат това заболяване.

Диария – повечето инфекции могат да предизвикат диария. Промяна в диетата и лечение с антибиотици също предизвикват диария. Хранене с пресни зеленчуци или други храни, могат да станат причина за диария, но в този случай тя не е придружена със загубата на апетит и летаргия. В следствие от диарията хамстерът може да се дехидратира, затова се уверете че пие вода и се консултирайте с ветеринарен лекар. Ако диарията е причинена от пресни зеленчуци е необходимо да ги спрете за няколко дни, докато се оправи хамстера и после постепенно да започнете да му давате отново на малки порции.

Кожни заболявания – хамстерите могат да се заразят с много паразити или гъбички, които да причинят кожни заболявания. Тези заболявания се диагностицират и лекуват от ветеринарен лекар. Алергии и кожни инфекции също могат да има по хамстерите. Опадването на козината може да е нормално при сезонната и смяна както и при по-стари хамстери. Ако има зачервяване, лющене на кожата и сърбеж, потърсете ветеринарен лекар.
Съдържанието на кедър в постелката на хамстера може да причини възпаление на кожата му.

Хибернация – ако стайната температура е много ниска, хамстера изпада в хибернация(понижава си телесната температура и си забавя метаболитните процеси и дишането). Много от собствениците изпадат в паника и си мислят че хамстерът им е изчезнал или е умрял. Необходимо е да се поддържа постоянна температура при хамстера, която да не се понижава, за да не се стига до това състояние.

Важно е да се следи от какъв материал е постелката на хамстера. Стърготини от кедър са много опасни за хамстерите, защото те отделят летливи съединения, които могат да предизвикат дразнене на дихателните пътища, както и промени в черния дроб. Също кедърът причинява алергия или чувствителност на кожата и по тази причина не трябва да се използва за постелка. Борът също отделя такива съединения, но в по-малка степен.
Трябва много да се внимава какви антибиотици се прилагат на хамстерите. Някои антибиотици могат да доведат до фатален изход, защото са токсични за хамстери. Антибиотици като Пеницилин, Амоксицилин, Ампицилин, Стрептомицин, Дихидрострептомицин, Тетрациклин, Линкомицин, Еритромицин, Ванкомицин, Цефалоспорини, и Гентамицин трябва да се избягват.

Чинчила – домашен любимец

danielbonev — Tue, 21 Jul 2009 08:43:07 GMT

Чинчилите живеят около 15 години, но не е изключено да доживеят до 18-22 години. Размерите на тялото им са 10-14 инча, а на опашката 5-6 инча.
Когато се отглеждат с много нежност от малки, чинчилите се привързват към своите собственици, макар понякога да не им харесва да бъдат прегръщани и милвани. Чинчилите са много игриви. Могат да се отглеждат по единично или по двойки от един и същ пол, които са от едно котило или да са от много ранна възраст заедно.
Чинчилите са нощни животни, така че те ще бъдат най-активни през нощта. Не е изключено да са по активни - призори или по здрач. Във всеки случай чинчилите трябва да са в относително спокойствие през деня. Чинчилите предпочитат да бъдат хранени по едно и също време и ако им се промени хранителният режим те изпадат в стрес. Понеже те са много игриви се нуждаят от голяма клетка, в която да има място и да се крият. Високите температури се отразяват зле на чинчилите и затова трябва да се внимава температурата, при която ги отглеждате да не е по-висока от 20 С.
Чинчилите са с много чувствителна храносмилателна система и всяка смяна в диетата им трябва да е постепенна. Храната на чинчилите трябва да е богата на влакнини и бедна на мазнини, за предпочитане е да се хранят със специална готова храна за чинчили.
Клетката, в която се отглеждат чинчили трябва да е голяма на няколко нива и да има в нея малка ваничка пълна с пресят пясък и 10% талк, в която те да се къпят. Тази “баня” им е нужна, за да се поддържа в отлично състояние тяхната козина.

Хамстери - начин на живот и хранене

danielbonev — Tue, 21 Jul 2009 08:42:21 GMT

В природата Златистият хамстер живее сам и защитава яростно своята територия от натрапници или други хамстери. Индивидите на този вид живеят в дупки на разстояние един от друг. Активни са през нощта, като през деня понякога се будят за кратко. Будят се привечер преди да се активизират. През нощта събират храна и се връщат в дупката си няколко пъти, за да натрупат храната там. Има записани случаи, когато Златист хамстер е пропътувал около 13 км за една нощ. Докато спят зимния си сън, пулсът им пада от 400 до 4 удара на минута.
Ако се държат в плен, мъжките и женските Златисти хамстери трябва да бъдат разделени след чифтосването, понеже в противен случай женската може да убие мъжкия индивид.
Всяка седмица един израстнал златист хамстер трябва да консумира средно около:
30 гр. животински храни
Червеи, телешка кайма, скакалци, много малко суха кучешка храна, щурци, плодово кисело мляко
80 гр. прясна храна (плодове и зеленчуци)
Грозде (веднъж на един или два месеца), моркови (без да се мият, отделяйте зелената част-отровна е), маруля, тиквички (само през лятото), брюкселско зеле (не повече от 3 пъти годишно), соеви кълнове (за предпочитане по-често), зеле, пипер (задължително жълт, зеленият е отровен), прясна царевица, домати (зелените части са отровни), ягоди, картофи (обелени, без кълнове, те са отровни), мандарини (но не и портокали), круши, банани, ябълки,
120 гр. зърнена храна
Слънчоглед (суров и не повече от 2-3 зърна на ден- високо съдържание на мазнини), фъстъци (не повече от един на ден- високо съдържание на мазнини), пшеница, ечемик, царевица, корнфлейкс (без захар), лешници (един на седмица), орехи (по-рядко- високо съдържание на мазнини), сурови макарони, сух грах, сухар (на малки парченца), сено (трябва винаги да има в клетката - служи също построяване за гнездото)

Заекът като домашен любимец

danielbonev — Tue, 21 Jul 2009 08:40:15 GMT

Нараства популярността на зайците като домашни любимци. Социални, активни и много игриви те са чудесен домашен любимец ако собствениците им са подготвени за тяхното отглеждане.
Продължителността им на живот варира в зависимост от породата, обикновено е от 5 до 15 години.
Характеристиките им като домашни любимци са:
Зайците се привързват след нежно отношение през целия период на отглеждането им.
Зайците са много игриви и е забавно да се наблюдават.
За да бъдат щастливи зайците те трябва постоянното да общуват с техните собственици и други зайци. Ежедневни игри и разходки извън техните клетки не са необходими.
Зайците не са лесни за отглеждане, изискват доста грижи и познания за тяхното отглеждане.
Храната за зайци под формата на гранули не е достатъчна за тяхната диета, те се нуждаят от груба храна под формата на висококачествено сено и пресни зеленчуци.
Зайците се нуждаят да гризат постоянно, по тази причина трябва да им се осигури играчка , която могат да дъвчат и всички помещения и предмети, до които имат зайците достъп и могат да прегризат да бъдат обезопасени.
Зайците се нуждаят от относително широка клетка. Те се чувстват по-добре в закрити пространства, за да са близо до своите собственици или други зайци, а и по този начин са защитени от различни неприятности (хищници, лошо време).
Въпреки че са тихи домашни любимци зайците не са подходящи за отглеждане с малки деца, защото децата няма да бъдат внимателни при игрите си с тях и около тях.
Зайците ще желаят винаги да са близо до техните собственици, но това не винаги ще бъде възможно.
Зайците се нуждаят от специални ветеринарни грижи, които могат да бъдат скъпи. Ще трябва да ги кастрирате, а тази операция се извършва от специалисти, които имат опит в кастрацията на зайци. Зайците се ваксинират, което също така изисква средства.
Урината на зайците има много силна и неприятна миризма, и затова е необходимо постелята в клетката им да се сменя често.
Ако решите да отглеждате заек, като домашен любимец Вие може да го вземете от:
От приют за животни и така да осигурите едно по-добро бъдеще за някое бездомно зайче.
От частни животновъди – обаче е необходимо да се уверите, че животните са добре гледани, породисти са и са добре социализирани.
От зоомагазини – от тях е най-лесно, но не винаги е най-подходящо. Трябва да се уверите, че зайчето е в добро здраве и е социализирано.

Какаду

danielbonev — Tue, 21 Jul 2009 08:37:52 GMT

Притежателите на папагали Какаду ги кръщават с имена, които отговарят на техния характер.Те варират от Захърче, Бебче за да покажат техния чар и привлекателност, минават през Кайзер, Наполеон или Александър за да покажат тяхната сила и величественост и стигат до имена като Дракула, Убиец или Худини.
Много неща разделят този вид папагали от другите. Основно това е подвижния гребен на главата, който идентифицира пола и вида на папагала Какаду. Клюнът на тези папагали може да бъде напълно скрит от лицевите им пера. Какаду имат най-изразителната физиономия от всички видове папагали. С техният подвижен гребен, лицеви и ушни пера те могат да изразяват различни емоционални състояния.
Основните компаниини папагали от вида Какаду са в бели цветове и с жълтеникави отенъци на гребена им. Най-разпространените домашни Какаду идват от Австралия. Има също така и индонезийски вид именован като Бял Какаду. Други разновидности са розови на цвят, по-рядко срещани са черните Какаду, а има и с червени или жълти шарки.
Гребените на главите на различните видове Какаду са прилегнали или извити. Най-разпространените гребени са прилегналите като при вида Гофин(Cacatua goffini), където гребена лежи на главата когато не се използва. Извитите гребени, като при Големия Жълтокачулат Какаду (Cacatua sulphurea) стоят изправени назад, но са отделени от задната част на главата.
Какадутата имат меки пера по тялото покрити с прах, което е индикация за добро здраве. Този прах не позволява на перата на птицата да се намокрят. Какаду имат големи и силни крака, големи и силни клюнове и чувствителни, изразителни лица. Повечето домашни Какаду обичат къпането, включително и под душа. Какаду обичат да дъвчат различни предмети. Ако вашият Какаду дъвче някой стол или дървения ви часовник, то е от удоволствие, а не защото показва гняв или недоволство. По този начин Какадуто показват способностите си за свиване на гнездо. Какаду, което дъвчи дърво показва сексуално поведение и казва на околните `Вижте колко добър партньор мога да бъда. Мога да издълбая прекрасно гнездо за теб.`
Какаду показват „най-човешки“ характеристики от всички папагали. Те са моногамни и се съвкупляват не само поради разножителни причини. Те също така отказват да отглеждат малки ако няма необходимите условия. Мъжките взимат активно участие при отглеждане на малките и също като при хората страдат при измяна на партньорът им.
В стая с хора Какаду често избират да бъдат държани от човекът, който най-малко иска да ги докосва. Взетите от природата Какаду имат по-малки способности да заучават и изговарят фрази от Амазоните и папагалите Ара. Все пак те могат да заучат някои по-лесни фрази. Въпреки че не са много сговорчиви понякога те могат да са много шумни. Те притежават склонност да правят акробатични номера и обичат много всякакви механични устройства като болтове, гайки, карабинери. Папагалите Какаду може да бъдат наречени `маймуните` в семейството на папагалите.
Ухапването на папагал Какаду е едно от най-острото и дълбоко от всички папагали. Техните клюнове са както големи, така и много остри. За щастие те обикновено са приятелски настроени и рядко нападат. Ако все пак папагалът възприеме някой като заплаха е възможно да атакува. Дори и да имате пълно доверие на вашия папагал, че не проявява агресия – това може да се прояви в по-късна възраст.
Покупката на Какаду не трябва да бъде спонтанна. Те не се препоръчват на хора, които имат антични предмети в дома си или пък имат дихателни проблеми и алергии към прах. Какаду не е и за хора, които мразят голям шум или пък имат по-буйни деца. Какаду понякога се привързват изключително много към даден човек и липсата на внимание от него ще накара папагала да се стреми към него и да подлуди собственика си.
Изискванията към клетката на Какадуто са много големи. По-големите индивиди трябва да имат клетки с много здрави решетки тъй като Какаду често ще тренира с тях здравия си клюн и може да я разруши.
Най-честата причина за един Какаду да загуби своя дом е не праха, който разпръсква и неговата разрушителност, а силните звуци които може да издава. Крясъците, които може да издаде тази птица могат да нарушят не само вашето спокойствие, но и на целия блок в който живеете и дори хората в близките сгради. Сред най-гласовитите са Белия Какаду и Молукския Какаду.
Какаду е за хора, които могат още в ранна възраст да налагат ограничения на папагала и да следят постоянно за спазването им. Тази порода е за хора, които имат достатъчно време да си играят с папагала и да имат търпението да издържат разрушителното им понякога поведение. Какаду е за хора, които имат възможност да им осигурят подходяща среда за живот, която от своя страна да им създаде домашна красота.
При покупка на Какаду трябва да проверите за наличие на прах по перата като потъркате широките пера между палеца и показалеца ви. Ако папагала, който ви предлагат няма лесно забележимо прахотделяне, то този папагал трябва да бъде проверен от ветеринар за заболявания. Купуването на по-възрастен Какаду не е проблем тъй като те бързо могат да се социализират в нова среда.

Амазони – най-разпространените видове

danielbonev — Tue, 21 Jul 2009 08:36:37 GMT

Оранжево-крила Амазона – Orange-winged Amazon (Amazona amazonica)
Това е най-разпространената от всички видове Амазони. Някога този вид е бил наричан „Амазоната на бедния човек” заради това, че се е продавала на най-ниска цена. Те имат очарователен характер, прелестни маниери като например боксиране с въображаем противник, където перата на врата са изправени в нападателна позиция и се опитва да нападне сенките по стените или друг въображаем противник. Тези папагали не са известни с добри качества за говорене. Оранжево-крилата Амазона е много подходяща за деца.

Белочела Амазона – White-fronted Amazon (Amazona albifrons)
Белочелата Амазона е най-малкият по размери вид Амазона. Тази Амазона понякога неправилно е наричана очилата Амазона. Този вид Амазони имат ясно изразени полови белези. Мъжките птици притежават червени пера в областта на крилата. При женските тези пера са обикновено зелени. Женските са и по-тихи от мъжките Белочели Амазони. Тези Амазони имат репутация на пакостливи, шумни птици и понякога се опитват да хапят. Те са много активни и ще се чувстват по-добре в клетка с по-големи от нормалните размери. Мъжките се опитват да хапят, когато са в размножителен период, женските са пък по-схватливи. Белочелата Амазона рядко има проблеми с дъвчене на собствените си пера. Най-честите проблеми при този са вид са силните крясъци и неспособността да научат човешки думи.

Синьочела Амазона – Blue-fronted Amazon (Amazona aestiva xanthopteryx и A.a. aestiva)
Синьочелата Амазона има два подвида, като най-разпространената е A.a. xanthopteryx, която е с прекрасни цветове и притежаващи светло жълти и алени орнаменти по рамената. A.a. aestiva има повече сини отенъци по главата. Има както много схватливи и съзнателни индивиди, така и с много агресивно поведение. По-голяма агресивност има при мъжките екземпляри, заради тяхната териториалност.

Жълтоглава Амазона – Yellow-headed Amazon (Amazona ochrocephala)
Жълтоглавите Амазони са високо ценени и известни с красотата си и способностите си да говорят и затова те са и по-скъпи. Те се размножават добре в плен и се приспособяват добре в нови условия и може да не ви правят проблеми през целия си живот. Известни с техните способности да говорят тези птици се впечатляват много от женски гласове. Впечатляват се много от опери и могат лесно да научат някоя ария, където и думите и мелодията могат да бъдат добре възпроизведени. Проблемите, които може да имате с този вид Амазони са крясъците им и хапенето. Агресивност обаче не биха проявили към най-любимите си хора.

Жълтоврата Амазона – Yellow-napped Amazon (Amazona ochrocephala auropalliata)
Този подвид Амазони е считан за най-добрия вид сред всички Амазони. Да живееш с такава Амазона е все едно да живееш с пернат дракон. Жълтовратата Амазона е много интелигентна и се нуждае от също интелигентни собственици, тъй като в противен случай тази Амазона ще вземе властта вкъщи. При този вид агресивността не е необичайна и за женските индивиди.

Петнистта Амазона – Mealed Amazon (Amazona farinosa)
Петнистата Амазона е с най-големи размери от всички Амазони. Латинското и име в превод означава брашно. Наричани са още благородни гиганти и трудно могат да бъдат провокирани да хапят. Тези Амазони имат репутация на най-шумни и най-зрели. Някои от тези папагали са известни с издаваните звуци подобни на магарешки рев.

Жълтобуза Амазона – The Red-lored or Yellow-checked Amazon (Amazona autumnalis)
Това се набити на вид и със средни размери птици. Има добра репутация за компаниен папагал, макар понякога да издават силни звуци или силни крясъци. Любопитни и енергични, домашните любимци от този вид могат и да говорят добре. Обикновено тези папагали са толкова добри, че големия шум който вдигат обикновено не е от значение. Счита се обаче, че израсналите в домашна обстановка Жълтобузи Амазони не са толкова шумни, колкото внесените директно от природата. И мъжките и женските индивиди са много гальовни, като агресията при мъжките се проявява пролетта. Жълтобузите Амазони са много лоялни към хората от тяхното обкръжение, но броя на хората които те биха допуснали в това обкръжение е малък.

Зеленобуза Амазона – Green-cheeked Amazon (Amazona virigenalis)
Това е по-малък и строен вид Амазона. Произходът на тези папагали е Мексико. Тези птици са много активни и игриви. Те могат да са много нежни и привлекателни, но имат тенденция към доминиране на по-млади и по-дребни членове на семейството. В други случаи пък е възможно папагала да възприеме децата за приятели и да счита всички други за неприятели. Сред тези папагали има голямо разнообразие от характери.

Светловиолетова Амазона – Lilac-crowned Amazon (Amazona finschi)
С прекрасните си цветове тази амазонка прилича просто на различно оцветена Зеленобуза Амазона, но характера им е по-тих, внимателен и са по-малко пищни. Звуците им са по-меки от Зеленобузите папагали. Тези папагали са изключително изразителни и са наричани най-внимателната Амазона. Все пак като всяка Амазона понякога може да не е толкова добра особено с деца.