Главна » 2009 » Юли » 18 » Монашеско папагалче
Монашеско папагалче | 09:14 |
Монашеското папагалче не е особено красиво. Голямо е колкото кос, но е с още по-набито телосложение, а едрата му глава подсилва това впечатление. Дълго е 27—30 см. Човката е светлорозово-кремава. Краката са сиво-кафяви и къси, лицето (под бузите) и челото са сиви. Перата по горната част на гърдите са светлокафеникави със светлосиви по-ръбвания, така че имат донякъде напречен люсповиден рисунък. Долната част на гърдите е светлосива и жълтеникава, без шарки. Коремът, подопашието, горната част на тялото, крилата и опашката са светложълто-зелени. Крайните крилни и опашни пера са синьо-зеленй. С 4 иодвида се среща в няколко страни на Южна Америка (Бразилия, Аржентина, Боливия, Уругвай и Парагвай). През 1974 г. В Германия е отгледана и появила се жълта калита (мутация). В родината си монашеското папагалче поврежда ца-ревичните плантации и портокаловите насаждения. Не е взискателно към храната, но при отглеждането трябва да се дават и минерални добавки (счукани яйчни или мидени черупки), прах от счукани поливитаминни таблетки, а през зимата към храната да се прибавя и по 1—2 г рибено масло и бирена мая. От папагалите само те строят гнездо. Те е голямо, овално направено от много преплетени клонки и вейки. Няколко двойки устройват гнездата си в съседство. Често папагалчето донатрупва и увеличава гнездото си, така че то понякога надминава дори и 1 куб. м по обем. Случва се на едно дърво да има 7—8 такива гнезда. Дори понякога 2 природата се „изхитрява" и го пристроява до други по-големи гнезда на по-едри птици (затова във волиерата се поставя висока полица). Оставят "му .се и куп върбови клонки (30—60 см). Често обаче са.мо една двойка не се размножава — те трябва да са поне 2—3. Гнезди и два пъти на сезон. След това гнездата не бива да се развалят, тъй като през следващата година те ще си ги ремонтират и ще ги използуват пак. Калитата или монашеското папагалче понася застудяванията на нашия климат и затова може да се отглежда и във външни волиери от пролет до есен (но не и през зимата). В зоопарка в Прага такова папагалче е издържало мраз до — 29° С през февруари 1956 г. Още от април снася 3—7 яйца, които мъти 22—26 дни. Малките излитат на 6—7 седмици. Родителите им ги хранят още 7 — 10 дни и после те заживяват самостоятелно. Размножават се от следващата година. В някои европейски зоопаркове са правени сполучливи опити за гнезденето им на свобода. Край Лайпцигския зоопарк те свили гнезда по дърветата, но в района все по-често ги привличали черешовите и другите овощни дървета и те се подслаждали с плодовете им. Наложило се пак да ги изловят и да ги върнат в зоопарка. На свобода те са гнездили и край зоопарковете в Берлин и в Рим. Имитаторските им способности са умерени, но все пак може да се научат да повтарят някоя и друга дума. Тези интересни дълголетни папагалчета заслужават повече внимание. Кафявоуха зеленка Обитава горите на Уругвай, Парагвай, Бразилия и Аржентина. Дълга е -5 — 28 см. Отгоре е изцяло зелена, зелено е и едно широко подбрадно и подбузно петно. Маховите пера са сини, - опашката е бронзовозелена. Коремът е зелен с червено петно по средата. Ушната област, шията отстрани и гърлите са бледосиво-кафяви с по-тъмни напречни петна. Женската снася в хралупи 3 — 5 яйца и ги мъти 22 —29 дни, а през това време мъжкият я храни. Младите излитат след 30 — 42 дни. Размножава се в гнездилки с размери 17 (25) X 17 (25) X 28 (40) см и отвор 5 — 7 см. Вътре те се застилат с мъх, лишеи, торф, шума, трева и дървени стърготини. Белобуза зеленка Един от най-пъстро-цветните видове. Дълга е 22 — 23 см. Разпространена е във Венецуела и крайбрежието на Бразилия. Мъжкият е с бяла ушна област, кафява лицева маска и син тил. Има тъмносини големи крилни пера и бронзова опашка. Гръдният пояс, гърбът, крилата и слабините са зелени. Ра-мената, коремното нетно, гърбът и кръстът са червени. Човката е черно-кафява. Гнезди в хралупи и в гнездилки за вълнисти папагалчета с размери 17 X 17 X 25 см. Женската снася около 8 яйца, които мъти 22 —27 дни. Младите излитат между 5-ата и 6-ата седмица. Добре се отглеждат и се размножават в големи кафези и волиери (например с размери 4 X 2 X 2,5 м). | |
| Прегледи: 825 | Добавени: danielbonev | Рейтинг: 0.0/0 | | |
| Всички Коментари: 0 | |
