|
Виетнамска стоножка Разпространение на Scolopendra subspinipes dehanni Въпреки името си, тази внушителна (до 20 см.) стоножка е разпространена в цяла тропическа и субтропическа Азия. Виетнамската стоножка е една от най-разпространените в хобито сколопендри и една от първите във всяка колекция. За разлика от многоножките, стоножките могат да се отглеждат заедно само в ранна възрастТЕРАРИУМСтоножките се нуждаят от просторен терариум с голяма площ на дъното. Дължина = два пъти дължината на животното; ширина = дължината на животното; височина = дължината на животното + субстрата (така стоножката няма да достига ръба на терариума). Терариумът трябва да е много добре обезопасен, стоножките са ма ... Прочети повече »
Поставяне: 767 |
Дата: 18 Юл 2009
| Рейтинг: 0.0/0
| Комментарии (2)
|
 Червенобузите, наречени още червеноухи костенурки, са несъмненно най-популярните влечуги сред любителите. Тези чаровни и изключително интересни животни обитават блатата и бавнотечащите реки глачно в Южните и Югоизточните части на САЩ. Малките животинчета, развъдени във ферми в големи количества, се продават на доста ниски цени в зоомагазините, което кара не малко хора да ги купуват импулсивно, незнаейки с какво се захващат. Това определено не са животни за всеки – изискват много грижи и внимание и при добро гледане живеят много дълго (до 100 години!) За съжаление, обаче, продавачите в зоомагазините рядко се интересуват какво продават и често дават неверни (направо вредни) съвети за отглеждането на бедната животинка, която за тях е просто “стока”. Също така в зоомагазините могат да се намерят много храни за костенурки, к ... Прочети повече »
Поставяне: 841 |
Дата: 17 Юл 2009
| Рейтинг: 1.0/1
| Комментарии (2)
|
 Дунавския гребенест тритон е от семейство Salamandridae. Дължината на тялото му е около 19 см (без опашката - 9 см). Този вид е много поодобен на Големия Гребенест Тритон само че тялото му е по-тънко и по издължено особено при женските, главата е тясна, крайниците къси, окраската на гърба се състои от светли и тъмни петна които са много контрастни, черните петна по корема се сливат образувайки по-големи, а белите петна по тялото са много редки или въобще отсъстват. ПРез рамножителния период гръбния гребен на мъжкия може да се удължи до предната страна на главата. От Големия гребенест тритон се отличава по: 1 - Окраската на гушката - черна с бели петънца; 2 - Окраската на гърба - керемидено кафява с ясни черни петна които в областта на средата на гърба образуват два реда; 3 - Тялото му ... Прочети повече »
Поставяне: 726 |
Дата: 17 Юл 2009
| Рейтинг: 5.0/1
| Комментарии (0)
|
 Дъждовниците или така наречените Огнени Саламандри се срещат в централна и южна Европа и много рядко в северна Африка и Средния Изток. Salamandra Salamandra е най-големия представител на семейство Salamandridae с дължина от 15 до 25 см, много рядко до 30 см. Тялото му е черно със жълти или оранжеви петна които варират от малки точки до големи петна или ивици. Коремчето на тези животинки обикновенно е тъмно сиво с малко на брой петънца по него. Менюто им се състои главно от безгръбначни и обикновенно то е смесица от най-често срещащите се видове в обитанието на огнените саламандри. Това включва безгръбначни с меки тела като земните червеи и голите охлюви примерно и такива с по твърди обвивки като мухи, стоножки и бръмбари. Младите дъждовници си изграждат предпочитания към плячката по време на първите няколко седмици. ... Прочети повече »
Поставяне: 661 |
Дата: 17 Юл 2009
| Рейтинг: 0.0/0
| Комментарии (0)
|
|
Императорският скорпион е може би най-подходящият вид за терариумно отглеждане. Освен че е голям и атрактивен, този вид е напълно безопасен и лесен за отглеждане дори от начинаещи в това хоби. Тук е мястото да отбележим, че за разлика от тарантулите, сред скорпионите се срещат много опасни, дори смъртоносни видове, от чието ужилване годишно по света умират стотици хора. Един от най-смъртоносните видове е жълтият пустинен скорпион Androctonos australis от северна Африка. Опасни са предимно пустинните видове скорпиони – тяхната завършваща с отровен шип опашка е особено мускулеста и удебелена, а тялото е слабо, с малки тънки щипки. Императорските скорпиони, обратно, са с масивно тяло и огромни, здрави щипки, които му служат за хващане и умъртвяване на жертвата, а отровното жило се използва рядко при п ... Прочети повече »
Поставяне: 841 |
Дата: 17 Юл 2009
| Рейтинг: 0.0/0
| Комментарии (0)
|
|
Поставяне: 597 |
Дата: 17 Юл 2009
| Рейтинг: 0.0/0
| Комментарии (0)
|
Произход и развитие Ориенталските късокосмести породи произхождат от сиамските котки, поради което имат известна прилика с тях (по екстериор и темперамент), но се отличават по обагрянето на очите. Характерна особеност при тях са яркозелените очи (без жълт оттенък), като яркосини очи имат само белите ориенталски котки. Представителите им се отличават с елегантност и изящност. Днес ориенталската късокосместа котка официално е призната от всички котешки асоциации, в стандарта на които, котките се отличават помежду си предимно по окраската на космената покривка. ... Прочети повече »
Поставяне: 627 |
Дата: 17 Юл 2009
| Рейтинг: 0.0/0
| Комментарии (0)
|
|
Поставяне: 689 |
Дата: 17 Юл 2009
| Рейтинг: 0.0/0
| Комментарии (0)
|
ИНТЕРЕСНО ЗА ПОРОДАТА Обикновено за породите котки съществуват най-различни предания, които понякога дори си противоречат. Котката от остров Ман не прави изключение - за нея се разказват немалко легенди. Все пак появата на безопашати котки запалва веднага въображението и любопитството на хората, които са свикнали с дългата мека опашка постоянно да се мотае около краката им. А когато тя липсва? Такива породи се срещат на няколко места по света. Някои изследователи смятат, че животните, за които става дума по-долу, са се спасили от потъващ галеон на испанската армада, който п ... Прочети повече »
Поставяне: 560 |
Дата: 17 Юл 2009
| Рейтинг: 0.0/0
| Комментарии (0)
|
ИСТОРИЯ И ХАРАКТЕР Късокосместата шотландска клепоуха котка е възникнала в резултат на спонтанна мутация в една ферма в Шотландия през 1961 г. фермерът Уилям Рос забелязал сред родените котета едно от тях, което било с подвити уши. В следващите поколения от мутанта се родили още 2 такива котета и станало очевидно, че подвитите уши са доминантен признак, който се предава по наследство. За отбелязване е, че още в старите книги по естествена история са описвани котки с клепнали уши. Така например още през 1796 г. в английското списание "Юнивърсъл мегазин ъф нолидж енд плежър" се съоб ... Прочети повече »
Поставяне: 714 |
Дата: 17 Юл 2009
| Рейтинг: 0.0/0
| Комментарии (0)
|
