Рибите трион (Pristidae) са семейство от хрущялни риби свързани със скатовете. Имат поразителна външност, но най-голямо впечатление прави тяхната дълга, с издадени напред зъби уста. Могат да бъдат сбъркани с акулите трион, които имат подобен външен вид. Това е единственото семейство в разред Pristiformes.

Всички видове риби трион са критично застрашени и търговията им е абсолютно забранена.


Описание

Както вече споменахме най-впечатляваща е тяхната муцуна, която е покрита с чувствителни пори, които позволяват на рибата трион да усеща движение и дори понякога и сърдечен пулс. Това приспособление действа като метален детектор, когато рибите ... Прочети повече »

Рибите от семейство Acanthuridae (риби - хирурзи) се отличават със странично сплеснатите си яйцевидни тела, гръбна и анална перка с дълги основи и почти вертикални чела. Английските им имена ("Surgeon" - "Хирург" и "Tang" - "Заострен върх на инструмент" - бел. прев.) отразяват острите, изправени, подобни на скалпел шипчета върху мускулната основа на гръбната перка. Тези остриета с шипове се използват при защита на териториите и могат да наранят непредпазливия акварист. Тези риби постоянно пасат и трябва редовно да им се набавят водорасли, които да кълват. Младите трябва да се хранят няколко пъти дневно; Голяма част от диетата им трябва да се състои от растителни храни, като маруля или спанак; Някои видове, приемат и дребни живи или замразени храни и евентуално сухи храни. Ако не можете да осигурите голям аквариум, най-добре гледайте единични екземпляри. Въпреки че по природа са пасажни риби, затворени в аквариум те се счепкват. Има вероятност по-старите обитатели на аквариума да тормоз ... Прочети повече »

атимерията (Latimeria chalumnae), наричана още „колекант“ е един загадъчен и интересен биологичен вид. Той е един от двата открити досега живи представители на рибите „ръкоперки“ (Coelacanthiformes) (другият е Latimeria menadoensis). Първият екземпляр е открит 1938 по бреговете на Южна Африка. Най-големите популации са наблюдавани край Коморовите острови които лежат между континентална Африка и остров Мадагаскар.



Физическо описание
 

Латимерията може да достигне дължина от близо 2 метра и тегло до 100 килограма, но обикновено е по-малка, особено мъжките екземпляри, които достигат до около 165 сантиметра дължина.

Латимерията е тъмносиня на цвят с ярко открояващи се бели ... Прочети повече »

Apteronotus albifrons (Linne, 1758).
Черен нож
Обитава горната и средна част на басейна на р.Амазонка.
Дължина до 50 см, в аквариум 35-40 см. А 140-162.
Тялото е силно изтеглено на дължина, от висока предна част постепенно се свива към опашката, линията на корема е остра. Мастния плавник може да бъде изтеглен като нишка. "А" започва от гърлото и стига до опашката. "С" е малък. Тялото е кадифено-черно с бяла линия на гърба и 2 жълто-бели напречни ивици на опашката. "А" е кадифено-черен. При самеца на врата има понякога мастна издатина. Самката е по-малка, с по-изпъкнал корем. Рибите водят нощен начин на живот, дните прекарват в укритията. Аквариума трябва да е сдължина поне 170 см с множество укрития (камъни и пещери от тях, корени), места обрасли с растения. ... Прочети повече »

Общи сведения


Анатомията на вълка се отличава по някои белези от тази на домашното куче. Вълкът обикновено има златистожълти очи, по-дълги крака, по-големи лапи, по-изявена челюст, по-дълга муцуна и мозък, който обикновено е с 30% по–голям от този на кучето. Трябва да се спомене и предопашната жлеза от горната страна на опашката, близо до основата, която отсъства при кучетата. И последно, докато лактите на много кучета са насочени настрани, тези на вълците са обърнати навътре към корема им, като почти го докосват. Това им позволява да тичат със скорост до 70 km/h.

Вълците и повечето едри кучета имат една и съща конфигурация на зъбите. Горната челюст има 6 резеца, 2 кучешки зъба, 8 пр ... Прочети повече »

Лисицата (Vulpes vulpes), наричана още и "червена лисица" е най-често срещаният вид лисици. Тя има най-широк ареал от всички сухоземни хищници. Те са най-големият вид в рода Лисици (Vulpes) и обитават Северна Америка и Евразия, както и части от Северна Африка.

През 19 век лисицата е пренесена в Австралия, но резултатите са отрицателни. Смята се, че тя нанася повече щети в сравнение с щетите, причинени от диви котки и зайци.

Лисиците имат положително и отрицателно име сред хората. Лисиците са преносители на болести и бедствие за овчари и фермери, но също така са важни за кожарската индустрия. В съзнанието на българина лисицата е символ на хитрост и лукавост (виж Хитрец (архетип)).

Японската ли ... Прочети повече »

Семейството на хамелеоните обединява 2 – 3 рода и около 80 вида. Разпространени са в Африка, Мадагаскар и прилежащите острови, с изключение на обикновения хамелеон, който обитава много по-голям ареал. Местата на обитаване са твърде разнообразни – тропически гори, савани, влажни високопланински гори, а понякога степи и полупустини.
За отглеждане на хамелеони са подходящи вертикални терариуми с добра вентилация. Задължително трябва да бъдат оборудвани с клонки, по които хамелеоните прекарват по-голямата част от времето. Желателна е декорация с растения. В качеството на грунд може да се използва смес от пръст и пясък.
Поради това, че хамелеоните не могат да пият вода от поилка или паничка, трябва да се опръскват минимум два пъти на ден с хладка вода, която те облизват от растенията и клоните. За целта най-удобно се използва пулверизатор за цветя.
Хам ... Прочети повече »

Монашеското папагалче не е особено красиво. Голямо е колкото кос, но е с още по-набито телосложение, а едрата му глава подсилва това впечатление. Дълго е 27—30 см. Човката е светлорозово-кремава. Краката са сиво-кафяви и къси, лицето (под бузите) и челото са сиви. Перата по горната част на гърдите са светлокафеникави със светлосиви по-ръбвания, така че имат донякъде напречен люсповиден рисунък. Долната част на гърдите е светлосива и жълтеникава, без шарки. Коремът, подопашието, горната част на тялото, крилата и опашката са светложълто-зелени. Крайните крилни и опашни пера са синьо-зеленй. С 4 иодвида се среща в няколко страни на Южна Америка (Бразилия, Аржентина, Боливия, Уругвай и Парагвай). През 1974 г. В Германия е отгледана и появила се жълта калита (мутация). В родината си монашеското папагалче поврежда ца-ревичните плантации и портокаловите насаждения.
Не е взискателно към храната, но при отглеждането трябва да се дават и минерални добавки (счукани яй ... Прочети повече »